Какво представлява синдромът на Линч?

Синдромът на Линч, известен също като наследствен неполипозен колоректален рак (HNPCC), е наследствено генетично състояние, което увеличава риска от развитие на определени видове рак. Хората със синдром на Линч имат по-висок риск от развитие на рак на дебелото черво, както и други видове рак, включително рак на ендометриума, яйчниците, панкреаса, стомаха, тънките черва и рак на пикочните пътища. Синдромът на Линч се причинява от мутации в определени гени, които помагат за поправянето на грешки в ДНК. По-специално, мутациите в гени като MLH1, MSH2, MSH6 и PMS2 могат да попречат на клетките да поправят грешки, които възникват по време на репликацията на ДНК, което води до повишен риск от рак.  Синдромът на Линч е свързан с повишен риск от рак на дебелото черво (10-47%), на ендометриум (27-71%), на яйчниците (3-20%), стомах (11-19%), жлъчни пътища (2-7%), пикочни пътища (4-5%) и по-рядко кожа, мозък и тънки черва.

Как се наследява синдромът на Линч?

Синдромът на Линч се среща в семейства с автозомно-доминантен модел на наследяване. Това означава, че ако единият родител има гени, които причиняват синдрома на Линч, има 50% шанс всяко дете да има гените, които причиняват синдрома на Линч. Кой родител носи гена не влияе на риска.

Как може да се диагностицира синдромът на Линч?

Синдромът на Линч може да бъде диагностициран чрез генетично изследване, което включва анализ на проба от кръв или слюнка за мутации в гени, свързани със състоянието, като MLH1, MSH2, MSH6, PMS2 и EPCAM. Тестването може да се препоръча на хора, които имат лична или фамилна анамнеза за рак, свързан със синдрома на Линч, като рак на дебелото черво, ендометриума, яйчниците или панкреаса. В някои случаи туморният скрининг може също да се използва за диагностициране на синдрома на Линч. Това включва анализ на проба от туморна тъкан за специфични молекулярни маркери, които са характерни за ракови заболявания, свързани със синдрома на Линч. Важно е да се отбележи, че генетичното изследване за синдрома на Линч има значение не само за лицето, което се тества, но и за членовете на неговото семейство. Ако се установи генна мутация, близките роднини също могат да бъдат изложени на повишен риск и могат да се възползват от генетично консултиране и скрининг.

Кой трябва да бъде тестван за синдром на Линч?

Има няколко групи хора, на които се препоръчва да бъдат тествани за синдром на Линч:

• Хора с лична анамнеза за някои видове рак: На хората, диагностицирани с рак на дебелото черво, ендометриума, яйчниците, стомаха, тънките черва, панкреаса или пикочните пътища в млада възраст (обикновено преди 50-годишна възраст), може да бъде предложен скрининг за синдром на Линч.
• Хора с фамилна анамнеза за определени видове рак: Хората, които имат фамилна анамнеза за гореспоменатите ракови заболявания, особено в няколко поколения или в млада възраст, могат да бъдат препоръчани за тестване за синдром на Линч.
• Хора с лична или фамилна анамнеза за множество ракови заболявания: Хората, които са били диагностицирани с множество ракови заболявания, особено тези, свързани със синдрома на Линч, или които имат членове на семейството с множество ракови заболявания, могат да бъдат препоръчани за тестване за синдром на Линч.
• Хора със специфични туморни характеристики: Хората, които са били диагностицирани с тумор, който показва определени характеристики, като високи нива на микросателитна нестабилност или анормална експресия на определени протеини, може да бъдат препоръчани да бъдат тествани за синдром на Линч.

Важно е да се отбележи, че тестването за синдром на Линч не се препоръчва за всички и трябва да се основава на личната и фамилната история на дадено лице за рак.

Какви са характеристиките на рака на ендометриума при пациенти със синдром на Линч?

Ракът на ендометриума при пациенти със синдром на Линч често има определени характеристики, които се различават от рака на ендометриума в общата популация. Ето някои от основните характеристики:

• Ранна възраст на поява: Ракът на ендометриума при пациенти със синдром на Lynch има тенденция да се появява на по-ранна възраст, отколкото в общата популация, със средна възраст на поява от около 50 години.
• Повишена опасност: Жените със синдром на Линч имат повишен риск от рак на ендометриума през целия живот, като оценките варират от 25-60% в зависимост от специфичната генна мутация и други фактори.
• Главно рак на ендометриума Тип 1: По-голямата част от раковите заболявания на ендометриума при пациенти със синдром на Lynch са тип 1, който обикновено е индуциран от естроген и има сравнително добра прогноза.
• Високостепенни тумори: Въпреки че са тип 1, ракът на ендометриума при пациенти със синдром на Линч често е висококачествен, което означава, че раковите клетки са по-неправилни на вид и са склонни да растат и да се разпространяват по-бързо.
• Тумори със специфични генетични промени: Ракът на ендометриума при пациенти със синдром на Lynch често има специфични генетични промени, като мутации в гените PTEN или PIK3CA, които не се наблюдават често при спорадични ракови заболявания на ендометриума.

Важно е да се отбележи, че не всички ракови заболявания на ендометриума при пациенти със синдром на Линч имат тези характеристики, а някои може да имат характеристики, подобни на спорадични ракови заболявания на ендометриума. Въпреки това разбирането на тези потенциални разлики може да помогне на лекарите да вземат информирани решения относно скрининга, лечението и генетичното консултиране на пациенти със синдром на Линч.

Какви са насоките за скрининг и проследяване на гинекологичен рак, свързан със синдрома на Линч?

Насоките за скрининг на гинекологичен рак и проследяване на синдрома на Линч обикновено включват скрининг, който започва по-рано и по-често, отколкото за общата популация. Ето някои от основните препоръки:

Скрининг за рак на ендометриума: Жените със синдром на Линч трябва да имат годишна биопсия на ендометриума, като се започне на възраст 30-35 или 5 години преди възрастта на първата диагноза рак в семейството, което от двете настъпи по-рано. Алтернативно, трансвагинален ултразвук може да се извършва на всеки 1-2 години, като се започне от 25-30-годишна възраст, но биопсията е за предпочитане.

Скрининг за рак на яйчниците: Понастоящем няма установен метод за скрининг за рак на яйчниците при синдром на Линч, но някои експерти препоръчват трансвагинален ултразвук и кръвен тест CA-125 на всеки 6-12 месеца, като се започне от 30-35-годишна възраст. Ефективността на тази мярка обаче не е добре установена.

Хирургия за намаляване на риска: Някои жени със синдром на Линч и силна фамилна анамнеза за гинекологичен рак може да изберат да се подложат на операция за намаляване на риска, като отстраняване на матката и/или яйчниците, за да се предотврати развитието на рак. Това решение трябва да се вземе след консултация с гинеколог-онколог и генетичен консултант.

Следете за необичайни резултати от скрининга: Ако се открие аномалия при ендометриална биопсия или ултразвук, може да се наложи допълнителна оценка и лечение, като хистероскопия, кюретаж или хистеректомия.

Какви репродуктивни усложнения може да има синдромът на Линч?

Синдромът на Линч може да бъде свързан с няколко репродуктивни усложнения, включително:

Усложнения, свързани с бременността: Синдромът на Линч може да бъде свързан с повишен риск от усложнения, свързани с бременността, като спонтанен аборт, преждевременно раждане и прееклампсия.

Предаване на синдрома на Линч: Синдромът на Линч е автозомно доминантно генетично заболяване, което означава, че засегнатите индивиди имат 50% шанс да предадат генната мутация на всяко от децата си. Това може да има отражение върху семейното планиране и генетичното консултиране.

Какви други тестове трябва да имат жените със синдром на Линч?

В допълнение към гинекологичния скрининг за рак, жените със синдром на Линч също трябва да се подлагат на редовен скрининг за рак на дебелото черво и може да се нуждаят от допълнителни тестове въз основа на техните индивидуални рискове. Ето някои предложения за превенция:

→ Скрининг за рак на дебелото черво: Препоръчват се редовни колоноскопии при пациенти със синдром на Линч, като се започне на възраст 20-25 години или 2-5 години по-рано от най-ранния случай на рак на дебелото черво в семейството, което от двете настъпи по-рано. Скринингът трябва да се повтаря на всеки 1-2 години, в зависимост от наличието и броя на полипите.

→ Скрининг на рак на горната част на стомашно-чревния тракт: Някои проучвания показват, че синдромът на Линч може да бъде свързан с повишен риск от рак на горната част на стомашно-чревния тракт, като рак на стомаха и панкреаса. Скринингът за тези видове рак може да се обмисли при хора със силна фамилна анамнеза или други рискови фактори.

→ Скрининг за рак на пикочните пътища: Синдромът на Линч може също да бъде свързан с повишен риск от рак на пикочните пътища, като рак на уретера и бъбречното легенче. Скрининг може да се направи за хора със силна фамилна обремененост или други рискови фактори.

→ Скрининг за рак на кожата: Някои проучвания предполагат, че синдромът на Линч може да бъде свързан с повишен риск от някои видове рак на кожата, като тумори на мастните жлези. Могат да се извършват редовни кожни тестове за хора със силна фамилна анамнеза или други рискови фактори. Важно е да се отбележи, че тези препоръки за скрининг може да варират в зависимост от включената специфична генна мутация и други индивидуални фактори.